Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Кристина Бонева приключва медицина през 2013 година МУ – Пловдив. Веднага след дипломирането си стартира работа като доктор в Отделението по очни заболявания на МБАЛ " Д-р Ат. Дафовски " – Кърджали. През 2021 година придобива компетентност в МУ – Пловдив и остава на работа в същото поделение. Едновременно е и част от екипа на Медицински център „ Авицена “ в Кърджали.

Д-р Бонева, какво Ви стимулира да изберете специалността офталмология? Изигра ли фамилната среда роля за този избор?

Мотивацията ми да се насоча към офталмологията се образува още доста рано, в детството ми. Бях на 12-годишна възраст и към този момент бях направила този избор.

Семейната среда изигра решаваща роля, само че по малко чудноват метод. Мой доста непосредствен човек получи голям брой кръвоизливи в ретината, в резултат на което зрението в огромна степен понижа. Тогава в учебно заведение имахме задача да напишем есе на случайна тематика. Избрах тематиката за слепотата. Спомням си за това, все едно че беше през днешния ден. В есето си  написах: " Искам да стана очен доктор и да церя слепотата ".

Постигнах първото – станах очен доктор. Сега се стремя към второто!

Разкажете за първите си стъпки – кои бяха учителите, от кого научихте първите огромни уроци?

Първите си стъпки като офталмолог направих в Очно поделение при МБАЛ " Д-р Атанас Дафовски ". Учителите ми бяха доктор Ерхан Мурат и доктор Кера Налбантова. Всичко, което знам на практика, съм го научила от тях.

Казват, че поминък се краде, само че аз съм им безпределно признателна, че те го споделиха.

Проф. Сивкова, шеф на Очна клиника при УМБАЛ " Св. Георги " в Пловдив, беше началник на специализацията ми и непрекъснато ме насърчаваше да диря нова информация, да не спирам да се развъртвам.

Имам опцията да се изучавам от един от доайените в офталмологията – проф. Ива Петкова, която управлява Очна болница " Зора " в София. Тя е дълготраен съветник в нашето очно поделение. Благодарна съм, че имам опцията да работя с подобен престиж и да разисквам с нея новостите в офталмологията.

Отскоро Вие и сътрудниците Ви приемате пациенти в новия Център за интравитреално лекуване, който бе открит в болничното заведение в Кърджали. Как приехте за себе си това предизвикателство?

Това несъмнено е огромна стъпка за всички нас. До този миг успяхме да се наложим като център за катарактална хирургия. Преценихме, че е настъпил моментът да продължим към проблемите на задния очен сегмент. За себе си мога да кажа, че чаках с неспокойствие новото предизвикателство.

Какво Ви носи най-голямо задоволство през днешния ден, години след началото?

Най-удовлетворена съм, когато пристигна някоя баба, прегърне ме и каже " Благодаря, моето момиче ". Когато пристигна детенце, скочи до мен и ми се усмихне. Общо взето, когато пациентите си тръгнат спокойни и усмихнати.

Промени ли се потокът от пациенти за това време, търсят ли хората по-рано консултация със експерт по очни заболявания?

Определено да. През годините организирахме разнообразни акции за профилактика, като таргет бяха хора от разнообразни възрастови групи. Информираността оказва помощ на хората да потърсят консултация превантивно.

Какви са упоритостите Ви за професионално развиване?

Да бъда добър доктор. Да си слагам нови цели и да не заставам на едно място. Бях чула една максима, която доста ми подхожда: " Ако правиш единствено това, което можеш, няма да станеш повече от това, което си ".

Съпругът Ви също е доктор, открийте за малко завесата и разкажете за всекидневието в фамилията Ви – говорите ли доста за работа, кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Да, той е експерт по образна диагностика. Споделяме си случаи от всекидневието, несъмнено. Лесно, е когато сътрудникът ти те схваща.

Когато сме свободни, избираме да прекарваме времето си с децата. Мисля, че порастват прекомерно бързо и всеки миг с тях е скъп.

Кои са полезностите, в които вярвате, етичните правила, от които се стараете да не отстъпвате в никакъв случай?

Честност и уместност. Вярвам, че всеки човек има достолепие и би трябвало да бъде почитан.

Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си от отделението- хората, с които споделяте компликациите всеки ден?

Чувствам се извънредно стимулирана и щастлива да работя в Очно поделение. То разполага с доста добра материална база, имаме опитни лекари и сестри, съвременна инсталация, всичко това ни дава опция да се развиваме.

А на сътрудниците си поисквам да не престават да имат вяра себе си, да не се стопират пред компликациите и дружно да покоряваме нови върхове!